Защо се заблуждаваш, че си само телесна обвивка и нищо повече? Кое те кара да се уповаваш на материята, а не на истинското в нас? Не усещаш ли, че нещо в теб гори? Не се ли самонаблюдаваш? Кое мислиш те държи жив? Кое те кара да обичаш и плачеш? Това, което силно вътре в теб те кара да имаш импулса, искрата. Защото те напуска, когато вече материята е вехта, то не иска да остане в теб. Знаеш ли, че е вечно и може без временното теб? Защо не го чуваш, когато ти говори? Вслушай се в чистия му глас. Не го пренебрегвай така, защото то те предпазва от злоба и нечиста страст.

Тялото е като кола - ние се измъкваме от нея, шофирали по някакъв маршрут от магистралата на живота и после ходим пеша. Но един ден по желание можем да изберем друга марка кола и да отидем на други магистрали. Но това не означава, че колата работи от само себе си и желязото в нея е нашето истинско "аз". Не, работата е в това кой седи зад волана. Дори в случая с нашето тяло истинският "аз" е невидим и нематериален, но това не е причина да се отрича съществуването му и да се сведе същността на човека към биологичния му механизъм.

Много точен пример, съвсем на място благодаря :)

Много силно и истинско, така. Поздрави отново :)

Не пиша просто думи поетични, а случки, които са истински. От мой личен опит, наблюдения и контакти с други хора се затвърдих във вярването си. Ти не си само тяло, а много повече. Не малко хора изпаднали в кома разказват за излизане извън тялото и срещи от друг вид. Преди една седмица се запознах с човек прекарал 3 дни в кома и ми разказа доста интересни преживявания. Това не са халюцинации както повечето биха казали, а са истински усещания.

Всичко е истинско и реално, просто хората не могат да го възприемат.

Страхотно послание... трябва да стигне до повече хора!!!

Все повече хора осъзнават тази истина, а това е обнадеждаващо!