Вървеше красива млада жена сред житна нива пълна с много красота. Беше огрята от слънчева светлина и цялата носеше благодат и топлина. С руси къдрави коси и големи сини очи. Появата и не беше случайна. Тя носеше блага вест. Яви се в точния момент сред житна нива пълна с живот. Предрече истината и я докосна. Пося семена и ги огря със светлина. Роди се красота изречена от нейната уста.

Красота и нежност, продължавай все така, да огряваш със: светлина, нежност и красота. Само един човек, докоснал се до истинската същност ще разбере, тези 3 неща, всичко друго е една чернилка, мътна.

Благодаря :) Няма да спирам имам нужда да творя :)

Уморен от живота,
тъга трупаш в своята душа,
олово в сърцето ти тежи,
искаш спокойствие и тишина.

Около теб пошлост, сивота,
търсиш утеха, топлина,
нуждаещ се от простор, светлина,
а намираш алчност, гнусота.

Все пак блага вест дойде,
яви се под форма на жена,
сред житна нива, семена пося
и мечтата отново избуя.

Смисълът от живота се върна,
изгря нова светлина,
роди се красота,
любов се казва тя.

buenogan - преди няколко дни ти прочетох предишния постинг. Нямах време да осмисля красотата която си написала, но заедно с днешния ми подсказа за вечната тема :) и се получи това. Надявам се да ти хареса, а и половината стихче е твое.
Поздрав.
Ицко

Благодаря Ицко :)