Седеше красива бяла птица на дряново клонче. Пееше песен от чисто сърце. В момента минал ловеца и грубо я сграбчил. Затворил я в клетка с позлатени решетки. Присвила душа и навела глава. Малкото и сърчице щяло да се пръсне на парчета. Загубила свободата, почувствала тежест в душата. Искала да заплаче, да изтрие тъгата с криле. Да избяга надалече, да почувства как бие лудото и сърце. Да полети в небесата, да срещне слънчевото дете. Да бъде далече от нечистите ръце. Да не бъде гледана луково от лицемерно лице. Копнеела за свобода, за красива-лъчиста светлина. Да изпълни душата си с неземна красота.

Много красиво и хубаво написано, направя те пренася. Самата истина, това са думи за размисъл, снимките също са много добре и на място, браво както винаги... :)